Заразен с Covid -19 и белязан с Алената буква?
Заразен с Covid -19 или белязан с Алената буква? Има ли разлика?
Според нашата общественост и народо-психология, очевидно няма.
Едно грешно решение разрушава напълно живота на трима души в романа на Натаниъл Хоторн „Алената буква“.
Млада и красива жена, зачева дете извън брака и получава публично унижение, като в комплект с това, е задължена да носи червено до края на живота си.
Явно пак сме 1850 година, когато е издаден романът за първи път.
Дали си бил по грешното време с грешните хора, на грешното място, или си взел решение да прекрачиш границата и да извършиш „извънбрачния грях“, е въпрос на чисто човешка слабост да нарушиш правилата.
Подобни лицемерни посочвания са били модерни по време на чума.
Векове наред „гонят го като чумав“ не е просто сравнение.
Дори в модерните времена на развитите технологии, тенденцията да сочим „чумавите“ или прегрешилите е навик, който не омръзва.
Нещо повече – евоюлирал е във времето и се е стопила разликата в ценностите. Защото по времето на чумата, факторът с технологиите не е играел роля.
В днешни времена, обаче, има главна роля дори.
Разговарям често с контактни хора, които са под карантина.
Разказват, че приятелите им дори по телефона ги е страх да звъннат, защото си обявен за „чумав“.
Очевидно е срамно да си заразен с вирус, също толкова, колкото и се отдадеш на пороците си или просто да не живееш по нормите, които обществото е решило да ти налага.
А докато ти стоиш под карантина, същото това общество, те одумва и разнася „петното“ ти из целия град.
Дали този така наречен срам води до укриване на контактни лица?
Коя е причината хората да се срамуват или просто страхуват да кажат на глас, че вероятно са се заразили или просто избягват и отказват да излязат от зоната си на комфорт?
Дали се страхуват, че Алената буква е нарисувана на дрехите или изписана на челата им, остава да гадаем.
Остава въпроса, обаче, редно ли е да си мълчим?
За да не ни съди това така лицемерно и „безгрешно“ общество?
Хората казват, че любов, диария и кашлица, не могат да се скрият.
Тогава остава въпросителната – струва ли си?
Да рискуваш живота на много хора, за да не те маркират в червено?
Мисля, че не. Не крийте, че може би сте болни или ако вече го знаете, споделете го. Само така ще спасите животи, само така ще стане модерно.
А нали робуваме на модерното...
Геновева Михайлова