"Тръмп може да назначи кабинет, който лесно ще коригира темпото или тона на инстинктите му, но в крайна сметка той иска да излезе от играта. Няма значение, че стратегически войната в Украйна досега предоставя на Пентагона сравнително евтино средство за деградация на неговия втори най-важен противник, без да жертва живота на американците. Това противоречи на две от най-нелюбимите неща на Тръмп през първия му мандат: скъпото военно участие на САЩ в чужбина и разочарованието на руския президент Владимир Путин", пише Уолш.

Както отбелязва анализаторът, Тръмп е непостоянен и непредвидим, особено в такива сложни и дългосрочни въпроси като чуждестранни конфликти.

"Той предпочита бързо решение – като да остави Афганистан на талибаните, или да се срещне в Сингапур със севернокорейския диктатор Ким Чен Ун, или удар с дрон срещу командира на Иранската революционна гвардия Касем Солеймани. Може никога да не разберем дали той наистина е проучил предложението, което налага за Украйна, или просто никога повече не иска да говори за войната или да харчи пари за нея", пише той.

Освен това, отбелязва анализаторът, победата на Тръмп може да усложни позицията на Зеленски. Президентът Зеленски отдавна рекламира украинската кауза, но като се имат предвид трудните му отношения с Тръмп, е трудно да се каже дали той също ще може успешно да продължи да го прави.

"Може би ново лице на Банкова (улицата, на която се намира Офисът на украинския президент, бел. ред.) има по-добри шансове да осигури военна помощ или да сключи жизнеспособно мирно споразумение", спекулира анализаторът.

В същото време, отбелязва Уолш, тези, които са уморени от войната в Украйна, все още не трябва да подкрепят идеите на Тръмп за прекратяване на войната, тъй като Русия многократно е доказвала, че преговаря, за да спечели време за подготовка или постигане на военните си цели.

"Путин ще се съгласи на всякакви териториални придобивки, които може да измисли... Но след това ще се прегрупира и няма да спре", отбелязва анализаторът, посочвайки, че Путин все повече се нуждае от война, за да запази властта си.

"Руската кръв, пролята в продължение на почти три години, най-вероятно изисква по-значима победа от простото запазване на съществуващите териториални придобивки", заключава Ник Пейтън Уолш.